Градчето беше сиво, тъпо, прашасало от скука, точно както го очаквах. Целият обществен живот се съсредоточаваше на единствения площад. Тук беше банката, където чиновниците още носеха ръкавели и мислеха компютрите за творение на дявола, черквата, чиито задни помещения нощем се даваха под наем на единствения игрален клуб, хотел “Добре дошли”, чиито кепенци бяха спуснати и имаше вид на място, където много, много отдавна никой не е идвал...