"Когато виждаш смъртта в очите, разбираш, че има и по-важни неща от пещери, вода, храна и всичко останало. Това е семейството. Не ме беше страх за самата мен, а за родителите ми. Чудех се дали плачат за мен. Исках да им кажа, че съм жива и здрава и мисля за тях." Това бяха първите думи на 15-годишната Марина Монева от Сопот.