“Ние ще потърпим, но пък децата ще живеят по-добре...” Това бе девизът на поколения българи. С него те първо изпращаха децата си в града и се “мъчеха” на село, работейки на две места - в ТКЗС-то и на частното, “за да има за децата”. После със същия аргумент - децата да живеят по-добре, родителите ги изпратиха в чужбина. Където пък се родиха