/КРОСС/ Интервю с писателя Владимир Зарев за това остана ли истински патриотизъм у нас, по-трагична ли е историята на Балканите и отново ли ще пропилеем напразно събудилата се гражданска енергия  - Г-н Зарев, по традиция около Трети март отново масово се говори за патриоти и велико минало. Спи ли това чувство в останалото време, остана ли истински патриотизъм? - Преди да ви отговоря, бих искал да кажа, че тези 5 века, в които сме били под турско робство, се отразяват пагубно върху битието и психологията на българския народ. Те тежат и до днес - първо, защото се променя генетичният ни фонд. 500 г. всичко най-умно, най-интелигентно, най-смело и гордо бива физически унищожавано. То не е оставило след себе си генетична следа. Втората още по-голяма беда е в това, че през тези 5 века българинът губи уважението си към институциите. Защото султанът не е неговият княз, кадията не е неговият съдия, знамето с полумесеца не е неговият символ. В тези пет века българинът не само че не уважава институциите, но той се бори с тях, той ги ненавижда. И оттук този тотален нихилизъм, който наследяваме и до днес. В края на XIV век, когато падаме под турско робство, България и Англия са имали еднакво по брой население - около 2,2 млн. души. След Освобождението българският народ е 3,3 млн., англичаните са 33 млн. Така нареченото турско присъствие всъщност е нещо ужасяващо и спира развитието ни с векове