Думите за съчувствие и състрадание към пострадалите на Майдана ще ги оставя за политиците. Още повече в близката перспектива на нови избори към обичайния набор от празни обещания тези думи прекрасно ще покрият незарасналата рана на украинците. И отново, пускайки бюлетината в урната, ние, както и преди, ще се ръководим от емоциите на славянската душа с вярата, че някой, този път наистина, ще ни донесе благоденствие и справедливост. Всеки малко или повече здравомислещ човек разбира, че нищо не се случва от само себе си. И още повече явление от мащаба на Майдана. Не са много медиите, които не намекват, че зад това събитие не стоят външни сили. Но по същество за неполитизираните украинци това не е толкова важно. Само ако на някого душата му се стопля от това, че милиарди долари се крадат от родната власт, а не изтичат зад океана. Във всеки случай, едва ли някой би могъл да краде в такива големи мащаби, както, видяхме през последните години. Това правеше нашето правителство. И най-важното сега е, че този антинароден режим се руши, а не това, кой стои зад този процес.Основната информация, която се подава, внушава, че ако народът е родил Майдана, той трябва да контролира ситуацията. Поне повечето вярват в това. Украинците и без това успяха да смаят половината свят със своята сплотеност, силата на духа и безкомпромисността си. Но трябва да се разбере към какви устои на капитализма посегна Майданът. Току виж се наложило в скоро време и картата на Европа да се прекроява