В лутането си, в търсенето и разпознаването на свободата, стигаме до там да протестираме с емоционален заряд и да търсим основа, на която да стъпим, в традициите на европейската бюрокрация. Дали това е най-здравата основа? Напредвайки във времето разбираме, че протестът, освен морални констатации и емоционални послания, трябва да има и конкретни искания, за да е успешен. Разбираме, че най-разумният начин да постигнем обществен резултат е да трансформираме гнева си в рационален продукт с конкретни изисквания. И тогава започва едно голямо писане на документи от главните субекти в Протеста. Пространни документи, с дълги и сложни изречения и абстрактни дефиниции като „стриктен контрол”, „драстично намаляване”, „значимо забавящи действия”… Исканията и решенията, които имаме и предлагаме, се загубват между редовете на послания като „Шест стъпки” или „Дванадесет начала”. Достатъчно разтегливо, абстрактно и сложно, за да се разбира от по-малко хора и да дава възможност за политически маневри в бъдеще.