Когато бях дете и ни очакваше дълъг път, баба ми винаги приготвяше тези сандвичи за закуска във влака или в автобуса.

Разбира се, приготвяше ги и просто така – за похапване следобед, когато се прибирахме уморени от игра и дори за вечеря. Бяха ми любими и ако пътуването беше дълго -обичайно не издържах кой знае колко време, преди да изям своята порция. Харесваше ми най-вече коричката, която се образуваше отгоре – препечена и леко хрупкава, а отдолу разтопено сирене и накрая пухкавата...