Каквито и да са причините на разни хора да защитават инвазията на Русия в Украйна, това е суверенна държава, и никой няма право да влиза в нея с армия. Русофобията ми няма никакъв шанс от излекуване. Все се надявах в името на възможността Русия да стане човешка страна, но явно това никога няма да се случи. Въпросът ми е къде са руските интелектуалци-демократи обединени с подписки или някакви действия, извън отделните текстове и писма, срещу Путин, и кое е по-голямо от страха и парите? Нищо не е по-голямо. В такова време живеем. Затова и протестите в София не успяха, защото интересите на различни кръгове не съвпаднаха, както и защото на улицата бяхме сити и красиви, и никой не искаше да бъде бит. Трудно ми е да си простя наивността, както и кокошкарската манипулативност на кръговете, които дърпаха конците с глупави пърформанси. Мирна главица сабя не сече. Странна поговорка, неясно защо появила се по време на мирното и човешко отоманско присъствие. Прощавам ли си? Не съм сигурна. Прощавам ли? Също не съм сигурна. И не вярвам на християни за един ден.