А така. Излезе поредният доклад на организацията „Репортери без граници". - Лошо. - коментират последните двама български журналисти. - Сринали сме се на стотното място по свобода на словото. Пред нас са Папуа Нова Гвинея и дори на Мачу Пикчу задния двор, и той е преди България. Срамота, тъжна история... - Ураа, издигнали сме се до стотното място. - радват се БГ журналята - В предишния доклад бяхме на 87-ма позиция. Още малко и ще оставим целия свят зад гърба си. Последните мохикани на българската журналистика скърбят: - Каква стана тя? След като почина Темида, сега и свободното слово се гътна. Трагедия. А уж ни водят за член на ЕС, бяла държава сме били. Довчерашните човекоядци се оказаха с по-свободно слово от нас. Как така? Защо? Двадесет и пет години демокрация... Малко ли са? Нали отдавна вече я няма ръководната роля на партията-майка. Няма партийни секретари, нито цензура. Нали от това се оплаквахме през епохата на „социализма - комунизма"? А сега? Кой и как окова словото в България? - Ха-ха-ха - затресоха се журналята - Чакайте, ще ви обясним. Свободни сме да пишем, колкото си искаме за животни - кучета, котки, врабчета, делфини... Само трябва да внимаваме добичето да не се окаже собственост на олигарх, политик, висш държавник или магистрат. В този случай материалът, разбира се ще е хвалебствен