Текстът е от портала "Култура"

Бях запомнил лицето му от прожекции и кинолектории във филмотечното кино преди 1989 г. Днес тази фраза не означава нищо, но на моето поколение тя говори много, защото бе атестат за свободомислие. За принадлежност към една от субкултурите, различни от соца. Говоря за единственото филмотечно островче на свободата, каквото беше кино "Дружба" (днес "Одеон"), където, макар и в недотам добри копия, пред нас оживяваше световното кино, благодарение на усилията...