вчера си купих от карфур пресен риган и розмарин произведение в израел, поникнали от тази пустинна земя, която не може да се сравнява с българската. затова и израелците инвестират тук, за да посадят розмарин и риган, да им го отгледаме, и да го продадат с печалбата за тях, от нашата земя. аз нямам нищо против, нека да изкупят всичко, поне ще има хора, които щом успяват да извадят от пустинята пресен риган за пастата ми със сос болонезе, какви ли чудеса ще направят с българската земя  - която явно не сме способни да обработваме, и ядем зеленчуци идващи от абсурдни места.
вече не ме интересува кой какъв е, няма българи, израелци, американци, има хора, които могат или не могат, хора, които искат да правят добро, или не искат, които работят или не работят. това е моето освобождение, и никоя територия не ми принадлежи освен личната за която съм платила и имам нотариален акт за нея, нито пък аз принадлежа на оградена с граници земя наречена с определено име.