„От моето училище пожелаха да не се връщам там, не аз. Едни те гледат с едно око, други – с друго. Едни ме подкрепят, други не. Никой не е на моето място. Може би е по-добре така. Всичко, което идва в живота ми и си отива, гледам да го приемам с положителна страна. Трябвало е сега да се сблъскам с този тежък момент”, казва Мария, момичето,