Напоследък възкресяването на историческото ни минало сякаш се гради повече на юбилеите. Все чакаме да дойде кръглата годишнина, за да си спомним за онези, които поругани, насилени, с прекършена младост и живот са положили костите си пред олтара на отечеството. Свободата, към която всеки народ се стреми, е красива дума с кървав ореол и за жалост не винаги с благодарни и достойни потомци.

Наметнати с новата си европейска дрешка, ние сякаш се смятаме задължени...