Дълго време митът за безкръвното отделяне на Македония от Югославия служеше за прикритие на потайните надежди на македонския политически елит за обратното връщане към Белград. В почти петдесетгодишното въртене в орбитата на югосръбските идеи македонските политически първенци бяха изцяло пропити с тях, трансформирани в съкровеното им личностно битие в откровен просърбизъм. Кадрите, които трябваше да изграждат самостоятелна и независима Република Македония, доскоро бяха довереници на Тито, послушни изпълнители на неговите разпоредби и верни до гроб на въведената от него политическа практика на македонизма като страж срещу всяка добронамерена мисъл за България и за българския характер на миналото на това кътче покрай Вардар. Така людете, които вкупом се върнаха от Белград в Скопие, за да уреждат нейната самостоятелност, носеха в главите си точно обратните надежди – за скорошното връщане на републиката в Югославия... Няма по абсурден текст от формулировката на въпроса в бюлетината, с която гражданите на Македония трябваше да решат “за” или “ против” самостоятелността са. Тя гласеше следното: ”Дали сте за самостоjна Македониjа со право да стапи во иден (бъдещ – б.а.) соjуз на суверени држави на Jугославиja”.