Пътни наблюдения с елементи на разсъждение ;)
Наближаваше Никулден и дойде време да изпълня едно обещание към роднини – трябваше да заведа един племенник от Сандански до Пловдив. То теоретично и с такси може, ама друго си е да те вози чичо ти :) Съботата беше съпроводена с домашни ангажименти (пак свързани с носене – ама не ме жалете, не съм за оплакване :) ) и по тоя повод от София тръгнах малко преди залез и много след като проливния дъжд(о-сняг) беше започнал и чистак-бърсак новата южна дъга на Околовръстното да бъде затворена заради пороя (да си спомняте старото околоврсътно кога е заливано? Аз – не се сещам. Права е Юлия Латинина, когато казва, че няма природни – всички катастрофи са техногенни! Най-скъпият пътен участък в Европейския съюз очевидно е с порочен проект, който не предвижда факта, че на нашите географски ширини вали дъжд) Как и да е – по радиото предупредиха за затвореното Околовръстно и започнах да споменават Перник и Струма.Подминавах Перник,
когато по радиото казаха за блокираните спелеолози в пернишката пещера Духлата. Вече започна да вали гнусен мокър сняг, но аз бях доволен, защото сравнитекно бързо подминах Драгичево и Перник. Така и не разбрах дали между Перник и Долна Диканя пътят е отворен в посока Кулата – знаците за Кулата водеха към Радомир и тръгнах натам. На Радомир изпуснах отклонението за Долна Диканя – светофарът не работеше, беше тъмно и изобщо не го видях, но се усетих навреме – обърнах на 3-400 метра по-надолу, и се върнах в правия път ;-) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Дъждът се превръщаше в сняг, радиото вече споменаваше залетия край Дупница път, но че Е79 все още не е затворен , въпреки, че Струма стига до ръба на бреговете си. Дупница минах успешно, въпреки реките течащи по шосето – на няколко места, там където са автокъщите преди града, имаше участъци, заливани от съседните склонове – но с внимателно каране можеше да се мине (интересно какви ли са били щетите на автоджамбазите – нали знаете, че колите в авто-къщите не са застраховани обикновено). Някъде около Симитли – преди Кресненското дефиле – има един дълъг прав участък, където всички изпреварват, а Струма тече плътно вдясно от пътя. Е, там моя милост има навика да спира да погледа реката (мога да изпреварвам не само на този участък, а реката си заслужава да се погледа) И този път не изневерох на традицията и спрях да я видя. Е, ВИДЯХ Я! Не сте виждали подоно нещо – мощен, ама МОЩЕН речен поток отнасяше пернишкия дъжд към Бяло море – водата стигаше буквално на метър от бетонния ръб на пътя. Тогава разбрах и значението на думата БУЧЕНЕ – вярвайте ми, вие не знаете, освен ако не сте били вероятно на Ниагара. Точно това БУЧЕНЕ няколко часа по-късно завлече цял самосвал с шофьора му и 3 дена камионът не можа да бъде намерен, а към момента, в който пиша това, шофьорът все още е в неизвестност. Всъщностминах през Кресненското дефиле около 6 часа преди реката да разруши пътя за Гърция и да завлече камиона...
(Господи, благодаря Ти! Можеше да съм аз... )Всъщност към оня момент и не предполагах (то, кой ли?), че през нощта пътят ще пропадне. Все пак трябва да отбележа, че още по това време (вечерта), по пътя и покрай реката имаше коли и хора на Гражданска защита и очевидно наблюдаваха ситуацията (полиция нямаше, но Гражданската защита беше там). Предполагам, че точно заради това и са успели да затворят на време пътя през дефилето – видели са свличането достатъчно рано, за да спрат движението и да пратят камиони да запушват дупката – не че това помогна на завлечения шофьор и камиона му, но поне нямаше „цивилни“ жертви. Но шофьорът на камиона заслужава, ако не друго, поне една улица да бъде наречена на негово име. И така –стигнах до Сандански жив и здрав,
пийнах си, че и отдавна не го бях правил, та спах като къпан. На другия ден, сравнително късно, тръгнахме натоварени към Пловдив, а познати бяха звънели по телефона да слушам радиото, че пътят бил затворен. Малко отклонение: Между Сандански и Пловдив има няколко варианта за минаване, като ако сте с такси ще ви прекарат през Дупница, Самоков и Костенец (или даже и Ихтиман, ако не внимавате!), но за мен разумният маршрут е през Симитли, Предела, Якоруда, Юндола, Белово, Пазарджик или евентуално след Юндола към Велинград и после Пазарджик. Вече бях минавал преди месец, но в обратната посока през Белово, Юндола, Предела и не бях разочарован – участъкът между Юндола и Якоруда беше в ремонт, но кърпежен и може да се минава спокойно, ако не ти се налага да минаваш всеки ден оттам. Та и днешният план беше да минем Сандански-Кресна-Симитли–Предела–Якоруда–Юндола–Белово–Пазарджик–Пловдив, но дядо Боже беше решил друго. Както казах, познати звъннаха да слушаме радиото, но докато излезем от Сандански по радиото нямаше никакви новини и, ако познавате района – на т.н.Мамин Кольо (буквално на половин километър от изхода на града) – стоп, полиция, едни рейсове правят обратни завои, какво става – дефилето е затворено, каза полицаят, трябва да минете по пътя за Гоце Делчев! Ееееееееееегахси... Обръщаме обратно и тогава и радиото каза, че пътят през Кресненското дефиле е затворен заради придошлата река (мисля, че още не споменаваха за изчезналия шофщор на камион, но може и да бъркам – беше ми достатъчно притеснено и без друго, та може и да се бъркам).Малко отклонение и малък урок по география:)
Всички завършили немската гимназия при Грегъри знаят интересният факт, че границата между България и Гърция НЕ МИНАВА по планината Пирин, а по планината Славянка. Други пък знаят, че планината Славянка е известна и с името Али ботуш и е гранична за България и Гърция, а Пирин изцяло се намира на българска територия. Пътят от Гоце Делчев към долината на Струма преминава между двете планини, „успоредно“ и в непосредствена близост до гръцката граница. Освен това там някъде трябва да бъде и мястото, където е убит Яне Сандански. Още малко отклонение, специално за нео-носталигиците: т.к. пътят минава на няколко километра от границата, преди 1989г влизаше в граничната зона и практически беше недостъпен без специално разрешение (интересно, защо Викилийкс не казва нищо по въпроса?). Мои колеги от казармата бяха ходили на едно занятие в района на този път между Места и Струма и се върнаха от там с лафа „Свързочници? Неуспели танкисти“ по адрес на свързочниците от други поделения участвали в същото занятие (това беше военна тайна, но т.к.са минали повече от десет години от случката, вече не нося наказателна отговорност ;) Всъщност точно техните разкази бяха събудили желанието ми да мина някой ден и от там, а все нямаш повод, пък и за този път никога нищо не се казва по радиото или телевизията – истинска Terra incognita, за която знаеш, че съществува, но не познаваш човек, който е бил там Вече имаше повод да мина оттам, така че всички останали факти можех да установя експериментално ;)За да тръгнете към прохода Попови ливади
(или Папаз чаир, както се опитаха да го лансират по телевизията в следващите дни) от долината на Струма има две отклонения – едното е при Марикостиново , а другото е малко по-близо до Сандански, на около километър по-на юг от отклонението за Петрич и Мелник. На това отклонение има табела за Гоце Делчев, въпросът е да го забележите ;) Но нали се движа с GPS – никакви незабелязани табели не могат да ме уплашат. Ако идвате откъм Кулата – по-добре свийте при Марикостиново. Ние идвахме от север (от Сандански) и, както казах, на километър след табелите за Петрич и Мелник, на главния Е79 има табела за Гоце Делчев. Пътят минава през някои известни за енолозите и любителите на виното села – Хърсово, Катунци, има една и Враня. Точно в тази Враня се събират и двата пътя идващи от Е79 (нашия и този от Марикостиново). Самото кръстовище си е най-обикновено селско кръстовище и при първото ми минаване от там, ако не беше ГПС-а щях да се забия в неправилния завой (два дена по-късно отново минах на два пъти оттам – вече имаше табела СОФИЯ, сочеща към Гоце Делчев, а и имаше патрулиращи гранични полицаи, които насочваха при нужда към правилната посока). Катунци, а и всичките останали села изглеждат сравнително пусто – изглежда цялата им слава, крепяща се на виното, не се крепи върху налично население. Въпреки, че самото Катунци не е малко селище, но и то и всички в района изглеждат леко запустели. Но за сметка на това, на всяко кьоше се продава наливно вино :D Пътят се вие наляво-надяно и нагоре-надолу – пейзажът е красив, но нямах време да спирам, за да снимам, подминаваме ВЕЦ-а на Горно Спанчевци и започна същинското изкачване. Е, оттам си е истинско катерене – пътят е нормално широк и в първите километри даже е с нов асфалт. Вече по високото севижда, че пътят се реновира сериозно, но основният му участък е в ремонтно състояние, без да е проблем за карането – достатъчно стръмен е, за да могат тировете да карат много бавно, но има и достатъчно честно прави участъци, така че да могат да бъдат изпреварвани. Проблем беше само ако се съберат 3-4 тира и два автобуса, но и тогава могат да бъдат изпреварени. Иначе пътят не е като за главен, още повече че в този първи ден на затварянето на Кресна, целия трафик от Кулата за София му се наложи да мине по този път и имаше наистина доста коли.Гледките на места са зашеметяващи!
Проблемът беше, както казах, че пътниците ми изпитваха див ужас от предложението да спрем и да снимаме, пък и гонехме час, дет се вика. Всъщност при този трафик наистина не беше разумно да се спира – то и нямаше кой знае колко уширения на пътя, за да стане това безопасно, но си обещавам, когато отворят Е79 отново, да си направя специални екскурзия по пътя между Сандански и Гоце Делчев – заслужават си гледките :) Най-високата част на прохода се казва Попови ливади и има някакви хижи или нещо като почивни станции и лагери. Височината е малко над 1400 м.н.в. Точно преди „върха“ има табелка сочеща, към лобното място на Яне Сандански, и не съм сигурен, дали мястото не е на отсрещния склон – а отсреща означава, острещната планина , която се намира на 150-200 метра, а вие продължавате да се движите по почти вертикалния склон на Пирин. Та „отсреща“ значи, че вие се движите по склона на Пирин, под вас има една цепнатина, на която не ѝ се вижда дъното, а на 100-200 метра остреща е вертикалнат почти стена на планината Славянка (Али Ботуш). Е, те такова е :)Горе на Попови ливади
има и паметник на Гоце Делчев, като е изобразен както си трябва с пушка в ръка и мустаци, а не както е по новите постановки в Скопие – на кон (вие как си ги представяте войводите на планински чети на кон???) Оттам започва също толкова стръмното слизане – деца, не натискайте спирачките, а карайте на първа, ако на втора ви е бързо! Сериозно говоря – стръмно е и взимайте пример от тираджиите: те не натискат спирачки по такива спускания, а пъплят бавно на включена скорост. Което все пак дава шанс да бъдат изпреварвани. Както казах вече – пътят е толкова стръмен, че тировете не са проблем за изпреварване – но имайте пред вид, че и вашите спирачки са подложени на топлинен тормоз – така че – умната! Пътят като че ли прилича на южния склон на Шипка, като може би е по-тесен все пак. Въпреки всичко – тук изпреварвам по-лесно тировете, отколкото на Шипка. (сигурно е по-стръмно или тировете карат по-внимателно заради непознатия път – не знам?) Страната откъм Гоце Делчев се минава доста по-бързо отколкото склона от към Сандански, и даже се чудех дали не се заблуждавам, но при повторните ми премниванаия оттам през следващите два-три дена разбрах защо ми се струва така: Гоце Делчев е на 560 м.н.в, Попови ливади („върха“ на прохода) е на 1400 (или малко повече), а Горно Спанчевци (от санданската страна) е на около 350 м.н.в. Първите километри и от двата склона са добре асфалтирани, като нагоре си личи, че е в процес на оправяне.Стигнахме Гоце Делчев
и спряхме за почивка, чакаше ни пътят за Пловдив. Тук вече се подвоумих: и GPS-ът и табелата на кръговото сочеха посока Пловдив през Доспат, здравият разум говореше в полза на Разлог и Юндола – реших все пак да послушам табелата и GPS-а, още повече, че в тази посока не съм пътувал никога (между Гоце Делчев и Доспат), а алтернативата към Разлог и Юндола съм я минавал и друг път– кой не се е връщал от Гърция или Банско по долината на Места? Затова – смело напред към Сатовча и Доспат. [caption id="" align="aligncenter" width="551" caption="Долината на Места – гледка от Родопите (Гоце Делчев - Сатовча)"][/caption] Пътят започна обещаващо – широк, нов асфалт и вече доста по-лекото изкачване на Родопите. Не ме разбирайте погрешно, но помашките райони на България изглеждат ... много добре. Селата, през които минавахме, кипяха от живот, по улиците имаше хора, джамиите бяха нови, а даже и по най-старите къщи имаше проснато пране. Сравнението с няколко часа по-рано минатиоте села на Пиринска Македония определено не беше в полза на последните. [caption id="" align="aligncenter" width="552" caption="Родопите – между Гоце Делчев и Сатовча"][/caption]Сатовча
пък си изглежда като доста добре поддържан областен център – улиците и тротоарите са в перфектно за български град състояние, пълно е с реклами на заведения или авто-сервизи, аптеки, по улиците е пълно с хора. Е, жените са със забрадки, но в балкана, на тази надморска височина си е разбираемо. Между другото – няма ни един надпис на турски и изобщо не мога да разбера доводите на нашите пишман-патриоти, когато се надпреварват да се обаждат където не им е работа. Край пътя често се срещат каменоломни и „ магазини“ за продажба на облицовъчен камък. А чешми с места за почивка се срещат буквално през километър. Точно преди Доспат спряхме на едно подобно място – спомоществователят (спонсорът) беше оставил табела с името си, а около чешмата беше чисто. [caption id="" align="aligncenter" width="551" caption="Чешма по пътя"][/caption][singlepic id=7254 w=320 h=240 float=center]
