Времето, през което един служител пътува до местоработата си и обратно, трябва да се смята за работно време.
Това постанови в понеделник Съдът на Европейския съюз, но решението се отнася само до определена категория работещи, които нямат конкретно място в офис и предприятие.

Става дума за професии като търговски агенти, социални работници или водопроводчици, които отиват на възложения им адрес по поставените задачи директно от дома си или през деня непрекъснато пътуват до...