/КРОСС/Ако попитате някого, каква е позицията на България по кризата в Украйна, отговорът на пръв поглед може да бъде обобщен под „нещо като никаква". Привържениците на правителството биха я определили като балансирана, противниците като недостатъчно адекватна и дори липсваща. Избягването на коментар или половинчатите такива от страна на самите държавни ръководители работеше в полза и на двете тези и засилваше усещането у едни, че те са просто предпазливи и умерени, а у други - че нещо остава скрито. Скритото обаче вече започва да се открива и не звучи никак симпатично. Управляващите очевидно си имат свои схващания по ситуацията, която от дни е на ръба на войната. И те също толкова очевидно не съвпадат с уклончивата формулировка за активно участие в европейските дебати и принос към единната позиция. Дори са в разрез. През изминалите дни при президента имаше няколко спешни срещи - с външния министър, с военния, с шефовете на служби. Самият Росен Плевнелиев е единственият, който тук заговори за „чужди сили" на територията на Кримския полуостров, на което можеше и да се обърне някакво внимание, ако не беше точно след ваканцията му в Сочи на масово бойкотираната Олимпиада. Тези, от които наистина зависи външната политика на държавата обаче, по-добре да си бяха останали с вялите заклинания за „запазване на суверенитета и целостта на Украйна"