/КРОСС/ Една мисъл не престава да се върти из главата ми. Един въпрос, всъщност. А именно: защо така става, че винаги в България нещата, които на други места по света придобиват огромен отзвук и се превръщат в знаме и източник на гордост, в пример за следване от страна на следващите поколения - както става в Чехия с Палах - та, защо става така, че в България те винаги се оказват някак нищожни, безсмислени, изпълнени със същия хаос и безсмислено отрицание, с което изглежда е изпълнено и цялото общество, поне в този момент от историята си? Защо така? Въпросът задава Златко Енев, писател и издател на „Либерален преглед",  от Фейсбук дневника си след като е гледал "Burning Bush" - "поразителна история, откъдето и да я погледне човек - историята на Ян Палах, а всъщност на неговото семейство и общество, след смъртта му", както пише сам той. Мислих дълго дали да седна и да се опитам да напиша нещо, но после реших, че ще е по-добре, ако в случая се въздържам от прекалени словоизлияния (филмът си остава невероятно силен, между другото), признава в дългия си пост в мрежата писателят и издателят