/КРОСС/ В публичните дискусии за Украйна се говори само за конфронтация. Но знаем ли накъде вървим? В живота си съм видял четири войни, започнати с голям ентусиазъм и обществена подкрепа, и за нито една от тях не знаехме как да я завършим, а от три в крайна сметка се оттеглихме едностранно. Тестът в политиката е как една война завършва, а не как започва. Украинският проблем твърде често се представя като премерване на силите: дали Украйна ще се присъедини към Изтока, или към Запада. Но за да оцелее и да преуспява, Украйна не трябва да бъде преден пост на никоя от двете страни срещу другата, а да функционира като мост между тях. Русия трябва да приеме, че ако се опитва да наложи на Украйна статут на сателит, с което отново да премести руските граници, това би обрекло Москва на исторически повтарящи се самоизтощителни цикли от реципрочни сблъсъци с Европа и със САЩ. Западът, от своя страна, трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не може да бъде чужда страна. Руската история е започнала от т.нар. Киевска Рус. Руската православна религия е тръгнала оттам. Украйна е била част от Русия в продължение на векове, а техните истории са взаимосвързани още преди това. Някои от най-важните битки за свободата на Русия, започвайки с Полтавската битка от 1709 г., са се водили на украинска земя. Черноморският флот - средството, с което Москва утвърждава влиянието си в Средиземноморието, е базиран с дългосрочен лизинг в пристанището на Севастопол в Крим