Снощи гледах по френската телевизия римейк на експеримента на Станли Милграм
Оригиналната версия датира от началото на 60-те години – нищо неподозиращи хора участват в научен опит, който трябва да обясни до каква степен човек е способен да се подчини на висш авторитет. Действащите лица в експеримента са три – първото задава въпросите и налага санкцията (в случая – електрошок... човекът обаче не знае, че електрошокът е фиктивен), второто отговаря на въпросите и понася наказанието (артист, симулираш болка), а третият представлява авторитета на институцията и насърчава първия. Резултатите са изключително впечатляващи – повечето участници (62,5%), съставляващи групата на “палачите”, които в същото време са убедени в ефективността на наказанието, дърпат шалтера и постепенно достигат до максималното наказание без дори да се замислят, че с 450 волта биха изпържили за секунда дори слон. Оказва се, че човешкото същество е изключително податливо на манипулация от страна на власт или институция, считана за легитимна (армията, науката, религията...), и способно на всякакви зверства спрямо себеподобните си. Така Станли Милграм намира отговор за извършените от нацистите престъпления през Втората световна война.
Всъщност човекът е силен, когато е в общество и действа в синхрон с другите. Когато обаче се окажем сами очи в очи с “легитимната власт”, личността изчезва и човекът се превръща в кукла на конци.
Та, предаването на France2 ми се стори интересно заради модерната интерпретация на ПОДЧИНЕНИЕТО и за анализа на ролята на телевизията в манипулацията. Оказва се, че телезрителите (81% от участващите в експеримента) приемат телевизията за “легитимна власт” и са способни да дърпат шалтера по абсолютно същия начин, както в експеримента на Станли Милграм.
От тази гледна точка можем да си зададем въпроса докъде сме способни да стигнем ние, зрителите, в желанието си за зрелища и каква е крайната етична граница на манипулация, която телевизията може да спази. Защото с различните форми на реалити-шоу почти всички теми-табу бяха прекрачени.
Остава може би да опитаме на живо и от смъртта.
Самото предаване беше организирано в две части - филм за фиктивната теле-игра и дебат (накрая всички се изпокараха...), а експериментът е бил проведен преди около година и замислен от група учени под ръководството на уважавания учен социопсихолог Жан-Леон Бовоа.
Като оставим настрана научната страна на въпроса, инициативата на френската телевизия миришеше също толкова на евтина сензация, колкото и критикуваните девиентни практики на телевизията като цяло.
...
