Преди време се запознах с един френски полковник, бившо военно аташе към френското посолство в Москва, който ми разказа, че една хуманитарна акция се счита за успешна, когато поне 10% от помощите достигнат до нуждаещите се... Защото му се е случвало (в Азербайджан) целият товар от стотици тонове да изчезне за броени минути още на летището и да потъне в джоба на местната мафия.

Аз лично съм на мнение, че подаянията са изключително ненужни и вредни за човека. По-добре щяхме да помогнем на хаитяните, ако им бяхме пратили повече лекари и строители... И ако се бяхме ангажирали икономически с пострадалия остров, за да дадем възможност на хората да работят, да се препитават и да са независими от чуждата благосклонност.
Освен това намирам, че е изключително тъжно да се сещаме за бедните само при удобен и модерен повод - броени месеци преди земетресението в Хаити телезрителите се забавляваха с кадри, показващи как умиращи от глад хаитяни ядат питки от сушена кал... Не знам тогава някой да се е разчувствал особено и в изблик на хуманизъм да е тръгнал да праща баници по пощата.

Хубаво е да нахраниш бедния с риба, но е още по-добре да му дадеш въдица и да го научиш сам да я лови.

Колкото до акцията на деБил-ТВ и на разните му там човеколюбци, ясно е, че се е получило доходоносно най-вече за самата телевизия... Както впрочем винаги е било доходоносно да се правят репортажи за нещастието на хората.

....