/КРОСС/ Солт Лейк Сити искаше да докаже, че мормонското общество е отворено към света, Торино - че не е Детройт, Ванкувър - че Канада не е Америка, Китай - че не е диктатура, Лондон - че не е като другите, а Русия - че може да си купи място в ексклузивния клуб на демократичните световни суперсили. Олимпийските игри са се превърнали в много доходоносен бизнес в глобалната индустрия на развлеченията. Чрез игрите се продават мечти, маратонки, лимонада и политически системи. Но колкото по-недемократична е майката-държава, толкова по-висока e цената. Колкото по-ретроградна е държавата-домакин, толкова по-величествени стават архитектурните жестове и по-патетични спектаклите. Има ли някъде съмнителна държавна политика - дайте им да организират Олимпиада. Има ли някъде сбръчкан диктатор, пратете му екипа по спешна архитектурна помощ - с милионите, малко фойерверки тук и малко фантазия там, те ще успеят да направят лифтинг на погрозняващия облик на местната "управлявана демокрация". Не е много учудващо, че за олимпийската архитектура - показната част на игрите - е вече въпрос на чест и престиж да се спечелят най-известните архитекти на планетата, които да вложат най-скъпите технологии по възможно най-неефективния начин. По-учудващо e защо великите са готови да съучастват - Херцог и де Мерон, АРУП, Калатрава, когато предварително е ясно, че славата на олимпийската архитектура е не по-дълга от самите игри. Единствено в Сочи липсват звездите