Нищо не искам да кажа за\срещу Харалан Александров, възприеман години наред като една от емблемите на прозападния прочит на нашето битие сред популяр(изира)ните в медиите водещи коментатори на нашето битие, преход, приход, разход и др. подобни социалантропологични епични въпроси.
Не ми се говори и за проекта „Златен телец”, наричан „България без цензура” от проектантите, които си пазаруват хора с ценз, за да компенсират недостига му на върха на своя проект.
В интервюто на Харалан Александров за една от медиите, свързани с корпоративния проект „Златен телец”, предлагам да обърнете внимание на две неща:
Първо, че е важно да се постигат резултатите, каквото и да си изкривил по пътя към целта ( целта оправдава средствата- вечна теза на всеки, яхнал Златния телец).
Второ, дори по-важно ( като признание): възходът на Бареков е производна от разколебаването на доверието в Запада, казва интервюираният, твърдейки, че не познавал руските интереси в България, оказвайки се в това отношение единствения грамотен българин без познания и мнение по най-очевидния въпрос на нашето време.
Ето извадка от въпросното интервю:
- Определихте Николай Бареков като “агент на промяната”. Думата “агент” има негативен привкус…
– Промяната не е задължително да има позитивен привкус. Че има промяна – има, това е факт. Дали ни харесва или не, как ще я оценим – това е съвсем друг разговор. Но да кажеш, че Бареков не е изкривил политическото пространство, просто няма да е вярно. Да се правиш, че го няма и че не постига резултатите, които постига, е отказ да отричаш действителността и до нищо добро не води.
Много е удобно и много е лесно да се наговорим и да го намразим.
То става почти като цивилизационен признак, което е ясен сигнал за регрес. Ако една общност не може да намери други поводи да се хареса, освен това да мрази противниците си, Господ да й е на помощ. Нищо добро не я чака. Това го казвам като предупреждение, това не е диагноза. Убеден съм, че трябва да има достатъчно здрав разум и нормалност и цивилизованост в поддръжниците на Реформаторския блок, за да продължат напред, без да се разсейват в нездравословни увлечения.
- Коментарът Ви предизвика бум в социалните мрежи. На какво се дължи този голям отзвук?
– Явно са изнервени хората и са много притеснени. Този процес е известен в науката за човешките групи като схизмогенеза, при който става невъзможно да бъдат поддържани повече от две гледни точки. Не е възможно да има трета позиция на практика. Ти си или с нас, или против нас. Така функционират този тип черно-бели категории и общностите, които изграждат негативна идентичност – ние сме добри, защото другите са много лоши. Това много дълго беше практикувано в България. Далеч не казвам, че Реформаторският блок е лошият. Казвам, че животът е по-сложен, че отказът да видиш света във всичките му противоречия обикновено води до заблуда и самозаблуда. Ако достатъчно дълго заблуждаваш себе си, ще започнеш да заблуждаваш и другите хора. Това е нещо, което аз не искам да правя.
- Дълго време страната ни и във вътрешнополитически, и във външнополитически план е избирала само двете гледни точки – или сме “за”, или – “против”. На фона на случващото се в Украйна, смятате ли, че има разширяване на руските интереси? Конкретно за България.
– Не познавам руските интереси в България, но мога да кажа, че има разколебаване на безкритичното доверие в Запада. Цялото емплицитно обещание за благополучие, което носеше либералната демокрация в себе си е много сериозно разколебаване. Точно това прави възможно възхода на Бареков, а не какво е казал някой. В този смисъл може да кажем, че
сме изправени пред катастрофа на един цял модел на прехода
който допусна поредица от политически, икономически и идеологически грешки. Така че трябва да мислим какво да правим от тук нататък. Със сигурност старото противопоставяне Русия-Запад, ляво-дясно, комунизъм-антикомунизъм спира да ни помага да разбираме света. Междувременно това, което се случва в международен план, е повече от стряскащо. Ние виждаме един доста уплашен Запад, който направи шпалир, докато Путин плавно марширува напред към своите цели. Ако по този начин западът гарантира сигурността на своите съюзници и симпатизанти, трябва доста въпроси да си зададем. Положението е повече от притеснително. Говоря като човек, който вярва, че няма по-добър модел от либералната демокрация. Разбира се, не в българският й вариант.