/КРОСС/ В дните, когато Църквата била смущавана от ереста на иконоборството, от източните страни в Цариград дошъл един благочестив мъж на име Теофилакт и се сближил с църковното светило, свети Тарасий - тогава още мирянин и сенатор, главен управител на тайните дела в царските палати. След смъртта на царя иконоборец Константин Копроним се възцарил неговият син Лъв с майка си Ирина; патриарх Павел, наречен милостиви, по добра воля оставил своя престол и вместо него бил възведен в патриаршество свети Тарасий, който свикал седмия Вселенски събор и проклел иконоборческата ерес. Тогава блаженият Теофилакт, и заедно с него и Михаил Синадски, оставили света, приели монашество и били изпратени от светейшия Тарасий в един манастир, построен на брега на Черно море; там, подвизавайки се в монашески трудове, преуспели в добродетелите и получили дръзновение пред Бога в молитвите си. Било жътвено време и голяма горещина и хората изнемогвали от силна жажда. Светците се помолили на Бога и сухият меден съд в манастира започнал да се пълни с вода в количество, достатъчно за потребностите. Така изпълнявал Господ волята на тези, които Му се боят и чува молитвите им! Това чудо било подобно на древното чудо, което станало в пустинята, когато Мойсей извел вода от камъка за жадуващия Израил, и на другото, когато за умиращия от жажда Сампсон сухите кости на магарешката челюст станали извор на жива вода