ИЗГЛЕЖДА, СЪМ СИ ОДРАСКАЛА БУЗАТА. Че­люстта ме боли. Докато падах, съм съборила ваза, спомням си, че чух как се разбива на пода, и се питам дали не съм се порязала на някое парче стъкло, нямам представа. Навън все още грее слън­це. Времето е хубаво. Постепенно си поемам дъх.