/КРОСС/ Войната прогони стотици хиляди сирийски деца от родината им. И от училището. Особено сложна е ситуацията с тийнейджърите: онова поколение, което едва ли някога отново ще стъпи в училище. Дори и след края на войната. В ливанската долина Бекаа се редят един след друг стотици лагери за сирийски бежанци: сред полета и храсталаци са издигнати палатки, покрити с платнища, повечето от които носят инициалите на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR). Войната в съседна Сирия не е далече - до границата има не повече от 15 км. Понякога дори можеш да доловиш "гласа й". Войната се чува и в Бар Елиас - градче, което преди години имаше около 35.000 жители. Никой не знае колко са сега - защото точният брой на сирийците, пристигнали тук през последните години, не е известен никому. В малкия бежански лагер "Медиен" край главната улица живеят девет големи семейства, пристигнали от Кусеир - град в околностите на Хомс. Повечето от обитателите на лагера са деца. Той е създаден от Медиен ал Ахмед през 2013 година. Затова и носи неговото име. От четири месеца насам в лагера има и малко импровизирано училище. В него се обучават 65 деца - от този и намиращите се наоколо бежански лагери. Ежедневните учебни занятия пак са по инициатива на Медиен. Тежката съдба на бежанските деца Уроците започват в 8 часа. "I am from Syria", "You are from Syria" ("Аз съм от Сирия", "Ти си от Сирия"), изписва Хатем Ахмад. Той е на 15