/КРОСС/Разпределението на статуетките отвъд конкретните тенденции за определена година винаги ме изправя пред един и същ въпрос: защо тези награди са толкова важни? Както всяка година раздаването на Оскарите предизвиква доста коментари, макар неизменно да преобладаваха светските (вече и в мрежите) и политически коректните, отколкото естетическите. Така повече се обсъждаше защо Леонардо ди Каприо пак се размина със статуетката, без да се отбележи, че Матю Маконъхи беше далеч по-интересният изпълнител в „Клубът на купувачите от Далас". Дори във „Вълкът от Уолстрийт" за първите 10 минути той блестящо представи онова, което после Леонардо ди Каприо развиваше през целия филм, пише в коментара си за Портал Култура Петя Алекснадрова. Но всъщност разпределението на Оскарите отвъд конкретните тенденции за определена година винаги ме изправя пред един и същ въпрос: защо тези награди са толкова важни? Макар да не носят пари в момента, те със сигурност определят по-нататъшната съдба на даден филм или творец. Моят отговор е прост и се крие в историята им: защото са построени на възможно най-демократични принципи. И като такива са реалистичен барометър на филмовия манталитет. Първо, тези награди се определят от една Академия, която към момента надхвърля 5800 души