Б. р. – в „Етиопия. Краят на последния бог” (ИК „Сиела”) Степан Поляков представя историята на един абсолютен монарх, управлявал почти 50 г. Гениалният самодържец Селасие – Цар на царете и Всепобеден Юдейски лъв трябва да преведе древната си империя през водовъртежите на най-кървавия век. След нахлуването на Мусолини в единствената неколонизирана африканска държава фаталните събития за целия свят следват със светкавична скорост. Стратегическото значение на Етиопия между Средиземно и Червено море отдавна са я превърнали в сцена на мощни дипломатически, разузнавателни и военни действия от страна на Великите сили. Предлагаме откъс от книгата.
На следващия ден Греъм Лескроарт пътуваше към Джибути. Той успя да докладва на правителството си, че „Негово Величество се е решил на Стъпката“. Беше 25 април. Греъм с мъка си проби път между слизащите, носачите и търговците, които се спускаха върху всеки бял. Слънцето жестоко напичаше, а по солените води на залива Таджура нямаше и вълничка. Агентът попи потта по челото си с голяма носна кърпа.
Предстоеше му да организира отплаването на Императора и цялата благородна свита от стотина души след няколко дни. Седна в най-близкото кафене да изпие едно силно етиопско кафе, каквото приготвяха и в Джибути. След трийсет и шестте часа път с влака имаше нужда да се освежи и да реши откъде да захване тази истински мащабна задача. На 2 май щеше да пристигне императорската композиция.
Лескроарт трябваше да се увери, че и британският крайцер „Инициативни“ ще акостира същия ден в местното пристанище. С него императорското семейство, най-приближените им роднини, министрите и прислугата щяха да отплават през Суецкия канал към намиращата се под британски мандат Палестина. Англичанинът се чувстваше напрегнат. Монархът твърде много се беше забавил с решението си. Вражеската пехота се придвижваше с марш-на-скок.
Успешното му измъкване от обречената столица изглеждаше въпрос на часове. Ако се объркаше нещо с влака му например, нямаше да пробие фашисткия обръч. Той усещаше раздразнение към бавната царска реакция, но си даваше сметка и за затруднението, в което е изпаднал владетелят. Здравият разум ясно показваше, че оттук нататък единственият шанс Етиопия отново да възвърне независимостта си е призната от европейските сили легитимна власт, макар и в изгнание.
Избитите благородници биха породили огромно възмущение, но само няколко седмици по-късно новината щеше да потъне под пясъците на толкова динамичните световни събития в момента. В същото време някои от консервативно настроените вождове страстно настояваха Императорът им да остане с народа си. Говореше се, че някой от по-дребните благородници и командир на голяма военна част твърдял как собственоръчно ще убие Селасие, само и само в най-тежките времена на окупация народът да знае, че предводителят му е останал на родна земя.
Оттам нататък нямаше съмнение и как ще постъпят окупаторите. Мигновено щяха да заличат всяка капка кръв наследственост и всеки знак хералдичност. Нямаше да пощадят дори царските деца, най-малко пък тях. Всеки разумен завоевател би постъпил така, за да пререже връзката със старата държавност, помисли си с отвращение Греъм за правилата на войната. Той отпи от малката чашка силно кафе и започна да тъпче лулата си, като наблюдаваше тълпите, блъскащи се почти до масата му мъже, които крещяха, продаваха, пробиваха си път и създаваха всевъзможна бъркотия за несвикналото око.
Имаше всякакви. Левантински бижутери в кафяви дрехи, чернокожи нубийски продавачи на вода, увити в бели памучни роби, козари от Френски Сомалиленд с немирните си стада, френски войници в отпуск, плътно забулени жени с маслинени очи, които пазаруваха хранителни продукти с маниерите на опитни познавачи, и дори индуски укротители на кобри.
Цялата пъстроцветна сбирщина не правеше никакво впечатление на Лескроарт. Врявата от ожесточения пазарлък за няколко бъра повече отдавна не го караше да се чувства ...