Посока и цел: Бретан.
Леко отклонение: Мисля, че за да види и почувства типичното за една страна или поне част от нея, човек трябва да направи само 3-4 неща. Първо, да забрави за организираните от туристическите фирми стадни препускания от град на град. Значи да си тръгне самостоятелно или по-добре с някой, който е с подобни интереси. Второ, да си даде възможно повечко време. Трето, да слезе от магистралата. И последно, без много-много да се тръшка: ама дали няма да се изгубя, ама като не знам езика как ще се оправя, ама не знам си какво-що... Най-важното е да си планирате предварително /и с луфт!/ четирите П-та: път, пребиваване, програма, пари. И няма да имате проблеми, ако не забравяте, че на любезното и добронамерено поведение езикът е международен. Е, след парижкия екшън и кефейки се максимално на пасторалните картинки на Нормандия, накрая, с около 3 часа след предвиденото, към 8:00 вечерта се поздравихме с добре дошли в Бретан! :) Това е най-западната област на Франция. Казват, че в Бретан отиват уморените от летните жеги парижани и онези, които се дразнят от тълпите по Ривиерата през лятото. А повечето чуждестранни туристи след Париж най-често се спускат по долината на Лоара, за да видят едни от най-известните големи френски замъци, или директно отлитат за Лазурния бряг. Ама защото не знаят из Братан пък колко много замъци има! Аз, обаче, вече знам :) Та, има и леко "откачени" туристи /като мен ;) /, които заминават за Франция не точно заради всичко това, а с идеята да се докоснат до едно конкретно място, което са видели някъде и в мечтите си. "Моето" място се оказа точно на границата на Нормандия и Бретан.Бретан с право може да се нарече "краят на земята", тъй като по-голямата му част е в Атлантическия океан. В цифри - това са около 220 км суша, вдадена в океана. Най-западната, т.е. най-вдадената в океана част от полуострова е департамента /областта/ Finistеre. Името произхожда от латинското "Finis Terrеа" и означава буквално "край на земята". Интересното е, че бретонците на своя език наричат Finistеre "Penn ar Bed", което се превежда като "Начело на света". Е, край-начело, очевидно е, че и на двата езика значението е подобно. А до най-близката голяма земя, Южна Англия на около 200 км, се стига с ей такива фериботи. Снимката е зумната "до дупка" с единствената цел хуубавинко да се види "голееемият кораб /дет/ минавааа". Ама този в случая пристига ;) От Плимут, Дъблин или Корк.
[caption id="attachment_19752" align="aligncenter" width="619" caption="Бретан - Фериботът между Бретан и Великобритания"][/caption]Бреговата линия на Бретан е може би най-разчупената и най-живописната по западното френско крайбрежие - скали, леки фиорди, широки и плитки заливи. Аз нямах представа от приливи и отливи - при нас на Черно море те са незабележими, от порядъка на сантиметри. А по света, казват, приливите и отливите са по 2-3-5 - по няколко метра.
Но я идете в Бретан да видите прилив и отлив!
Особено в плитките заливи - водата се отдръпва не с десетки, а може би стотици метри навътре, като в залива на Мон Сен Мишел достига 3 – 3,5 км и аз го видях с очите си! Докъдето поглед стига, се вижда само кал и мокър пясък, прилича на току-що излят цимент и евентуално тук-там може да стърчи някой по-едър камък. Направо странно и неестествено ми изглеждаха полегналите лодки... като разхвърляни.
[caption id="attachment_19751" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - При отлив лодките са като разхвърляни по пясъка"][/caption]После приливът пристига, според едно древно описание "със скоростта на галопиращ кон", и всичко си идва на мястото. Вълните отново настъпват, лодки и яхти се клатят, флагчетата плющят на вятъра... А туристите жадно запечатват спомена си от този феномен :) Тази приливно-отливна магия се повтаря на всеки шест часа. И, както по-после научих, най-големите приливи и отливи се случват при новолуние и пълнолуние, и особено в дните на пролетното и есенното равноденствие. Затова, ако искате да видите с очите си този грандиозен спектакъл на океана, вече знаете кога да отпрашите за Бретан :)
[caption id="attachment_19749" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Приливът настъпва към бреговете на Морбиан..."][/caption] [caption id="attachment_19750" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - И всичко си идва на място :)"][/caption]За разлика от плажовете по Ривиерата, тук те са все широки и пясъчни.
За жалост водата е студена дори и през лятото. Е, поне по моите критерии. Но за тях явно си е добра :)
[caption id="attachment_19748" align="aligncenter" width="686" caption="Бретан - На плаж, ама бррр..."][/caption]Пък не можете да си представите колко скоростно могат да довтасат едни грозни, черни облаци откъм океана. Изглежда страшно. Ама страшно е!
Не знам дали край тази част на океана има лек и топъл бриз, но знам, че може много яко да "бръсне" и фучи. Защото, в началото на юни, след един топъл и слънчев ден с лазурно синьо небе без ни едно облаче, без никакво предупреждение осъмнахме на следващия ден, похлупени от тежки тъмно сиви облаци, неспирен дъжд, пронизващ вятър и температура само 8 градуса, както показваше електронния часовник/термометър при информацията в Мон Сен Мишел. Колко ли градуса е бил "комфорта"? Не знам, но на мен ми се струваше под нулата. И тогава, докато се борех с вятъра и дъжда как да застана, че да мога да снимам една кула без да ми се намокри обектива, съзрях едни босоноги хлапета; 15-16 на брой, не повече от 7-8 годишни, предвождани от закръглен чичка по къси гащи. Всичките малчугани бяха с жълти дъждобранчета, наловили се за ръчички и шляпаха с ентусиазъм в калта на отлива :) А аз щях да пукна от студ, вярвайте, въпреки якето! И както бях измръзнала, така "забих", че не се сетих да ги снимам... Още ме е яд!
Според археологията и историята, Бретан е бил населяван още по време на неолита.
По-късно там се установили някои келтски племена, от които най-голям отпечатък оставили венетите. После е завладян от Римската империя и римляните го наричат "Арморика" - название, оставено от келтите, чието значение е "крайбрежна зона". Днешното му име идва от английското "Brittany" и се е появило в късния период на Римската империя. Защо ли? Защото по онова време бритите, които са също келтско племе, чули, че има Велико преселение на народите, та да видят и те какво е, и почнали да се преселват. И се преселвали, та преселвали таман 200 години, от Уелс и Корнуол /които са във Великобритания/. Е, накрая се установили окончателно на днешната територия на Бретан някъде около 5 в.н.е. :) Виж ти, виж ти... и в древността е било весело :)А днес англичаните от Южна Англия, макар и на шега, често наричат бретонците "братовчедите" ;)
Бретан в различни моменти от историята е бил кралство, херцогство, феодално владение. Дори са го наричали "Малката Британия" (Britannia Minor), за да се различава от Великобритания, която всъщност не е чак кой знае колко далеч от там /че колко са 200 км на фона на безбрежния океан :)/. Но едва след Френската революция Бретан станал част от френската държава. Традиционният бретански език е смесица от келтски, уелски, корнуолски, ирландски и шотландски и галски. И, представяте ли си, на него са говорели още по времето на Римската империя! :) Удивлявам се, защото той, този език съществува и днес, макар да е забранен през 20-ти век по училищата и на обществените места. Хмм... де им е демокрацията на френците, бе?... Ама бретонците напук си го говорят :)Не знам точно къде се намира "чертата", но французите разделят Бретан на "долен" и "горен" /както и Нормандия/. Бретан, подобно на "кака" си Велика Британия, е много зелен и свеж. Ей така, лежерно пътувайки по второкласните и селски пътища, много често внезапно може да изникне някое пусто параклисче насред поляната. Или каменен кръст в памет или за чест и слава някому, знам ли... Или "fontaine", както и при нас се срещат каменни чешми по селските пътища. Само че бретанските май все бяха наречени на някой светец и изобщо ми бяха странни, много са различни.
[caption id="attachment_19682" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Изворче или чешмичка, пък те му викали "fontein" :)"][/caption] Бреговата линия, както казах, е доста разчупена, селцата са тихи и живописни, типичните къщи изглеждат като от стари детски книжки с вълшебни приказки. И май всеки град може да разтвори дълги страници история. Ха, а знаете ли, че "Тигърът на седемте морета", Сюркуф де, един от любимците ми по тийнейджърско време, е истински персонаж от Сен Мало? Е, аз го научих там :) Пак изненадващо за мен, но пък не и за историята е, чев Бретан също си имат и те "Побити камъни" :)
[caption id="attachment_19684" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Мегалитите при Карнак"][/caption] Тези френски "Побити камъни" :) се намират край град Карнак и затова ги наричат "Камъните от Карнак" или "Менхир в Карнак". Археолозите наричат "менхир" подобни големи стърчащи камъни, монолити, които може да са единични, но може и да са група. Размерите им може да варират, но всички имат продълговата форма и често са заострени на върха. Те са широко разпространени в Европа, Африка и Азия, но особено много са в Ирландия, Великобритания и в Бретан. В Карнак са около 3 хиляди и датират от времето на неолита, т.е. от 4500 до 2000 г. пр.н.е., горе-долу от времето на Стоунхендж. Предполага се, че са били някакъв култов комплекс или просто всяко поколение е издигало мегалити в чест на предците си.И съвременни глезотийки има в Бретан, о, спокойно! ;)
Хубавите пътища и уредения транспорт изобщо не са случайност; хотелчета се срещат дори и в някои селца, а иначе, вили и къщи под наем за по 50-60 евро на вечер /за стая, В&В/ има колкото щеш. По брега модерни СПА-центрове предлагат редица промоции и бонуси. Ама пак чок пара, бее :( Гладен човек няма да остане - има и по-изискани ресторанти, има и чаровни кръчмета, предлагащи морски дарове или местни манджи. А, да не пропусна да спомена и кафененцата-креперии за сладки палачинки "крепс" или солени "галет". На чревоугодниците мога да препоръчам и едни мънинки кифлички с орехов пълнеж, но да знаете, не са кроасани. И, нали съм си сладкоежка, ще споделя, че чудесните плодови сладкиши "татен" /с ябълки/ и "клафути" /с череши, но може и с кайсии или сливи,/ просто те дърпат за езика да се помъчиш да разпиташ за рецептите :) /Ако някой попита, ще кажа./ Още? :) Да, май пропуснах да спомена традиционния сайдер, много популярен в Нормандия и Бретан... Ето, казвам: видях поне 4 марки сайдер. Ако някой не знае - прави се от ябълки. Но аз не бях впечатлена, тц, не го ща! Обаче, виж, бирата "Ланселот" ви я препоръчвам от сърце ;)Казват, че Бретан е синоним на традиционната кухня, историята и религията. За историята и кухнята казах. А религията, хм... Ами вярно, в Рен и Кемпер има големи катедрали, и навсякъде църкви и църквета /параклиси/ - безброй; не само в населените места, а както казах, и ей така - насред полето, насред гората, на брега - кацнало параклисчето на скалата, стърчи си.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
А на границата между Бретан и Нормандия е един от удивителните паметници на ЮНЕСКО,
абатството Мон Сен Мишел
Приказно човешко творение! Откакто е построено, го наричат "Чудото на Запада" и аз мисля, че си е така. И че заслужава отделна статия.
[caption id="attachment_19685" align="aligncenter" width="688" caption="Бретан - Ето заради това абатство отидох в Бретан... И после "обрисах" цяла Франция :) "][/caption] Какво да кажа в заключение? Ами, да, това бяха само щрихи. Бретан не може да се опише с няколко думи, той трябва да се види, да се почувства. Не знам, може би не всеки ще го хареса, защото е и някак си... като "отнесен"... различен, друг свят :) Но Бретан ще омагьоса онези, които харесват непостоянното море и оранжевите му залези, надпреварата на платноходките, адреналина от летенето по вълните с хвърчила над океана, просторните пясъчни плажове, налитащият от океана вятър, мистерията на грандиозните приливи и отливи на Атлантика. Бретан ще ви омае и със спокойната красота на земята: зелените ливади с кравички, пасторалните селца и одряманите градчета из които бродят "заблудени" туристи; с градините с ябълки и череши; с ненадейното появяване на криещи дълга история , непристъпни замъци /chateau - шато/ и някак по-фриволно изглеждащи, от по-новата история, големи богатски къщи, наричани пак chateau; с ленивите реки, със забавните патици и лебеди в езерата; с цветята; с полегатите хълмове и горите не много тилилейски, от които, ако беше изскокнала някоя благородническа ловна свита, сигурно хич нямаше да се изненадам :) Такива ми ти работи. Изобщо... ако трябва да определя Бретан само с две-три думи, то те ще са ОМАГЬОСВАЩ И НЕЗАБРАВИМ :) Такаа... Доста трудно ми е да избера от всички снимки кои най-точно биха представили Бретан, но да видим... следва една много кратка визуална разходка:
