"На гурбет замина, на гурбет далечен...” - тази песен я знам от малка и кой знае защо винаги много ми е харесвала. Подсъзнателно вероятно съм попивала мъката в думите като нещо неотменимо, но все пак стоплено от томителната надежда, че молитвата за завръщане ще бъде чута. И че страданието не е било напразно. Въпреки че страдание винаги има.