/КРОСС/ Всички искат да се възползват от електората и задкулисната мощ на Догановата партия. Нея самата обаче никой не я ще Всяка партия съществува, за да се добере до властта. Затова и на престоя в опозиция се гледа като на принудителна пауза, в която да се съберат сили и съюзници за завръщане в меките министерски кресла. При толкова държавни пари за разпределяне и напиращи за трудоустройване орди от партийни активисти опозиционерстването си е чиста загуба на време. Никой не разбира това така добре както ДПС. От царско време насам движението свикна с властта и добре се окопа в нея. Но апетитът идва с яденето. На партията на Ахмед Доган се иска от първа ръка да се наслади на усещането какво е да си върхът на държавата. И каквото му се предложи, си го взе. Първо НДСВ на Симеон Сакскобургготски им даде възможност да се настанят в изпълнителната власт. След това БСП на Сергей Станишев, при това на два пъти - веднъж в правителството на тройната коалиция, след това при управлението на Пламен Орешарски. След като тези варианти се изчерпаха, ДПС обърна изпълнен с надежди поглед към ГЕРБ И какви жертви направиха само за тая пуста несъстояла се наяве коалиция с Бойко Борисов! Не само спешиха Орешарски да си ходи преждевременно, но в края на 2014 г. дори се ангажираха да подкрепят безусловно кабинет на малцинството на Бойко Борисов (първо отпуснаха 300 дни толеранс, после покачиха на 600 - половин мандат). Уловката, изглежда, не се оказа достатъчно примамлива