/КРОСС/ Лични или геополитически амбиции прозират в смяната на Кристалина Георгиева? „Приемете ме като световен лидер!", това казва в обръщението си еврокомисарата, след като бе номинирана от България за поста Генерален сектерат на ООН. Защо и кое й дава право за тази самоувереност? Стремежът на Кристалина Георгиева да бъде номинирана за поста Генерален сектерат на ООН не е от вчера. Настоящата еврокомисарка и бивша служителка на Световната банка повече от година е използвала всякакви позволени и непозволени подмолни задкулисни игри, за да елеминира една от най-успешните кандидатури за най-високия пост в ООН, тази на сънародничката си Ирина Бокова, пише американският вестник Гардиан. Внимателният прочит на повечето публикации в международната преса дава ясна индикация как Георгиева изполва позицията си на Еврокомисар. Как не само българското правителство, но и международния дипломатически елит биват изнудвани и манипулирани. За никого не е тайна, че през юни 2016 Георгиева участва в конференцията на Билденбергската група в Дрезден, където, според информацията, публикувана от EurActiv.com, бившият президент на ЕК Жозе Мануел Барозу я е лансирал за следващ генерален секретар на ООН. Тогава Георгиева се е опитала да неглижира участието си в тази среща, като не е съобщила никъде за нея. Но името й е в списъка на срещата. Запитана от българска медия, тя отговорила, че е била там в лично качество, но е представила позицията на Еврокомисията