Случи се на девети декември по време на Панаира на книгата. Обикалях за кой ли път етажите на НДК и поглъщах жадно книжните щандове. Бях си наумила да си купя няколко романа, само дето не знаех на кои издателства са, та затова изкачвах за пореден път стъпалата и се взирах напрегнато в книгите пред себе си. И тогава го видях. Беше седнал на някакво нескопосано ниско столче в самия край на една от залите. Стори ми се, че спи, но когато приближих до него, той се сепна и вдигна глава. Последва поток от думи, сред които разпознах единствено “дарение”, а после ръката му посочи вдясно към едно мръсно парче картон, изписано със ситен мъжки почерк. Помислих, че събира книги (или пари???) за някаква кауза и го помолих да повтори.