София/КРОСС/ Битката за Плевен в хода на Руско-турската война, въстанията в Охридско, Стружко и Дебърско, освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски" в София. Това са част от събитията, с които се свързва датата 12 септември в българската история. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) командваните от генерал Михаил Скобелев части овладяват два от турските редути, но вечерта са принудени да се оттеглят към втория гребен на Зелените хълмове. Третата атака срещу Плевен завършва без успех. Руските загуби възлизат на 12 814 души, а румънските - на 3000 души. През 1912 г. - в навечерието на Балканската война в Македония, с решение на правителството се организират и въоръжават околийските революционни чети с войводите: Кумановско - Кръстю Лазаров; Паланечко - Яким Беляка; Битолско - Милан Матов; Прилепско - Милан Гюрлуков; Охридско - Петър Чаулев. През 1913 г. ВМОРО вдига въстание в Охридско, Стружко и Дебърско. Четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските окупационни части и освобождават Охрид. Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война от 1913 г. Най-напред е освободен Дебър от обединени български и албански чети начело с П. Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Дебър е разрушен от сърбите, а Охрид е реокупиран