/КРОСС/Българската сага в надпреварата за нов генерален секретар на ООН вече влезе в учебниците по история. Като поредния лош пример, който не е за подражание. Нещо, подобно на прословутата „българска връзка". Която продължава да ни стряска, дори и на сън. Няма какво да си кривим душата - пълна излагация. И срам. И позор. Това е диагнозата. И нека апологетите на „гениалната" идея за смяна на Ирина с Кристалина, веднъж за винаги да замлъкнат. Поне - от кумова срама. Каквито и обяснения, лупинги и напъни да правят за „обгрижване" на Боко(лина), т.е. - на Б.Б. Това вече няма как да „хване дикиш", очевидно е. Първоначално напоително ни обясняваха, че „смяната на Ирина с Кристалина била с цел България да спечели битката за нов шеф на ООН. Сега тези „обяснители" (а и „осеменители"), някак си се скриха в миша дупка. На тяхно място се появяват нови „титани на мисълта". Които също така напоително ни внушават, че Кристалина постигнала гигантски успех в кампания само от няколко дни. Обаче услужливо пропускат да споменат, макар и мимоходом, че дори и при оттеглена подкрепа от нашето правителство, Ирина всъщност получи повече гласове от Кристалина. Очертава се в крайна сметка да се изкачи дори и до второто място. Със сериозни шансове да бъде определена за нов зам.-генерален секретар на ООН