„Вятърът е стихнал и под дърветата светлината е свръхестествена като след дъжд. Птици дерат гърло колкото сила имат, като побъркани, подострят си човките в студения въздух, карат го да звънти по цялото си протежение почти оглушително.“ Ако интерпретирам думите на проф. Валери Стефанов в „Поетика на любовта“, мрънкането по изначалната ощетеност на жените писатели, изправени...