Избрах да започна новата година с едни от последните снимки на старата. Хубаво е да има приемственост, а и това е още един начин да си припомниш колко близко всъщност е уж толкова далечното минало. А тези две синьо-бели споменчета са от хижа/езеро/връх Безбог на 31 декември.
Bezbog, originally uploaded by Vassilena.
Heading Back from Heaven, originally uploaded by Vassilena.
Много е приятно да изкачваш върхове в края на годината. Предполага, че през следващата може да стигнеш и още по-високо. Само че да ви разкрия една тайна: тази година нищо няма да се промени. Няма да си спазим новогодишните обещания, ще продължим да допускаме същите или в най-добрия случай леко модифицирани грешки. Ще си носим старите дрехи, някои няма да откажат цигарите, други няма да отслабнат. Аз няма да спра да ям пици, нито пък ще прочета всички книги, които съм планирала. Но понякога така е по-интересно Всъщност най-ценното е да поглеждаш към вчера като към адски далечно минало (защото все пак е минало) и всяка сутрин да започваш деня с ентусиазма на едно ново начало. Именно тогава той ще ти донесе изненадващи възможности за покоряване на някой непознат красив връх. Ако е клиширано, защо толкова рядко се сещаме да го правим?
Обещавам това да е последният безсмислено-позитивен пост за… някакво време. Но днес, за първи път от доста отдавна, ми е празнично.
Още по темата:
