Започнах книгата на Константина Живова „Завинаги“ (изд. „Артбъгс“) с голяма доза предубеждение, както често ми се случва, когато чета съвременни български автори. Романът дълго седя на рафта вкъщи в мълчаливо очакване и неговият ред да дойде. В началото ми тръгна мъчно и няколко пъти го оставях, докато миналата седмица най-накрая не го завърших. Когато отвориш първата страница,...