Преди няколко седмици видяхме днешните бригади на днешните студенти. Днешният пътепис ще ни разкаже как минават днешните конгреси на днешната младеж. Мисля, че е супер, когато нещата са доброволни, в което ще се убедите още веднъж, четейки днешния ни пътепис. Приятно четене: На лагер в Чанаккале, Турция (Peace camp 2010 – Çanakkale)

Само преди броени дни за мен бе най-хубавото време от годината. Имах удоволствието да присъствам на международен проект в Чанакале, Турция, по програма „Младежта в действие“, наричан за кратко „Peace camp“, под наслов „GRANDFATHERS FOUGHT, GRANDCHILDREN MEET FOR PEACE“. Провежда се за втора поредна година от най-гостоприемните организатори. Тази година беше и първото участие на България в този проект и за мен бе голяма чест да бъда част от него благодарение на IYAC Bulgaria. Пътят до там беше труден и не защото беше дълъг, а заради отвратителния ни шофьор. Понякога това, което е по-евтино и удобно, винаги излиза по-скъпо и некомфортно, както и в нашия случай. Първоначалнияt план бе да отидем с автобус до Инстанбул и оттам отново с автобус до Чанакале, но като времеви интервал беше дълго, а и прехвърлянията щяха да ни се сторят трудни с нашия багаж. Заради празниците в югозападната ни съседка много от рейсовете пък и бяха вече резервирани и от някъде се появи той, нашето тогавашно спасение и сегашен най-голям кошмар – Славчо от Карлово с малкия си миниван, с който е препътувал цяла Европа, познава всички хора в България и с две думи е Най-големият. Извинявам се, че фокусът малко се премества от невероятния проект към този шофьор на маршрутка със съмнителен бизнес и арогантно поведение, но това беше изключително отвратително преживяване за мен и останалите българи, които пътувахме и остави траен отпечатък в съзнанието ми, за което изключително съжалявам, че го срещнах. Когато търсехме решение на транспортните си проблеми в офиса на IYAC с другите участници от България в този проект – Алекс, Ваня, Михаела, Лили и другата Ваня, ни изпадна тази оферта – да ни откарат от място до място. Ние изключително много се зарадвахме на възможността да не се прехвърляме и да ни излезе дори една идея по-евтино, но въобще си нямахме представа какво ни очаква. Искам да кажа, че се радвам, че преразказвам това и съм жив, и още повече, че десетчасовите му приказки не са увредили психичното и менталното ми състояние и все още мога да мисля нормално. Бате ти Славчо е еманация на българското общество. Той е голям, много голям. Ако го слушаш той ги познава всички, и със всички разговаря като с равен – от Бойко Борисов, Митко Пайнера, Президента на Републиката и чак до Слави Трифонов. Даже Трифонов му дължи пари, то и половината държава му дължи, ама той, Славчо, е голям и не си ги иска. Простил им е на всички, щото може да ги купи, ако поиска. През последните двайсет години е пътувал из Европата много, предимно е прекарвал хора през граница – кога с документи, кога без… Занимава се още с внос на автомобили, камиони, бусове; трудова борса за чужбина, има агенция за подбор и персонал и предлага работа в цяла Европа, САЩ и Израел, цитирайки текста от визитката му. Още на нея пише: „Пълно точно и комплексно решение на всеки Ваш проблем.“ Абе той може всичко, видял е всичко в този живот и е много голям човек. Всеки, който мисли противното за него, е идиот или малоумен и цитирам „ше му завра метла в задника и ше го продам като фазан на животинския пазар“. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Представете си десет часово пътуване в което най-арогантният и ерудиран шофьор на света не спира да говори колко голям и велик човек е. През пътя караше винаги над лимитите за скоростта, говореше по телефона, ядеше, правеше оригами с кибритени клечки, настройваше музиката от италианска до любимата му песен на Денислав за дюнера и всичко това едновременно. Бате Слави е полиглот, той разбира всички езици, но говори само български, италиански и гръцки, поназнайва малко енглиш и цитирам е „Вери вери вери вери вери вери пор бой!“. Последното или е някакъв особен единбургски диалект, или е опит за самоирония като показва животинското в себе си, но в никакъв случай не е грешка на езика и ако си мислите това, ще отидете на пазара за фазани. Аз съм от Перник, срещал съм много отвратителни хора и през краткия си житейски път не бях срещал по-отвратителен, арогантен, нахален, надменен, предизвикателен, обиден, оскърбителен, груб, горделив, високомерен, безочлив, безсрамен, циничен, дързък, свадлив, нагъл и презрителен човек от Славчо. И въпреки това отвратително преживяване, което беше като отрова за всички нас, ние си прекарахме чудесно в следващите седем дни на този международен проект. Можете ли да си представите колко хубаво ни беше, дори при условие, че знаехме, че ще го видим отново и първата ни среща е била само половината от нещастието? Първият ден всички пристигаха. Настанихме се в хотела, който щеше да е наш дом за следващите седем дни, който се казва Crowded House и чийто собственик – Зия – е изклютиелен патриот и много гостоприемен. Искам да кажа, че организаторите от Aktif Gençlik Derneği – Active Youth Association (AYA) освен, че ни посрещнаха с голямо гостоприемство и усмивки бяха и много точни в графика и организацията и аз не забелязах дори една допусната грешка от тяхна страна. Дните ни бяха запълнени плътно с увлекателни игри, културни вечери и туризъм и всичко това толкова добре съчетано, че да не ни натовари и същевременно да се чувстваме съпрачастни и заети. Първата вечер бе културната вечер на Турция. Обичайното за подобни проекти с младежки обмен са тези културни вечери. Те представляват представяне на родината на участниците с презентация, видео, приказки, подаръци и разбира се – хапване и пийване. След като домакините се представиха подобаващо, продължихме и на следващия ден, когато беше и нашата българска културна вечер заедно с Гърция. През самия ден учихме гръцки традиционни танци благодарение на нашия преподавател Ахил от гръцката група, който е и адвокат и женен за прекрасна жена на име Атина. Имената не са случайни, всичко беше като приказка. Вечерта представихме наученото през деня върху гръцка музика. На нашата част от културната вечер представихме традиционна храна и напитки. Не минахме без домашна ракия разбира се. Аз силно се опитвах да пласирам радомирска боза под кодовото название „течен хляб“, но определено на никой от другите не му се понрави вкуса. Знаете ли колко трудно е да обясните що е то боза и още повече защо подяволите пием нещо с вкус на вкиснало жито? За мое учудване, открих боза в турския супермаркет до хотела, която се прави от просо и е с доста по-нормален цвят и вкус от нашата. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Участниците в Peace camp 2010 на плажа в Чанаккале"][/caption] През четвъртия ден от проекта нашите домакини ни разведоха из важния исторически

полуостров Галиполи

Там са се водели тежки битки в първата световна война и тези моменти са от изключителна важност за новата турска история. По това време е станал популярен и турският военен деец и политик – Мустафа Кемал Ататюрк. Целия ден посветихме на разходка на това богато на история и красива природа място. В същия този ден осъзнах и колко големи националисти са турците и видях. Да позволиш на вражеските войски една година след тежките битки, в които са взели стотици хиляди жертви да построят на турска земя своите паметници за загиналите си войници, въпреки това че те са започнали атаката, е един изключителен дипломатически жест, който показва колко много се е променил турският народ от онези години, които ние българите все още помним и ни тежат в съзнанието. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Битката при Галиполи – панорама в Чанаккале"][/caption] Вечерта посетихме азиатската част на града и се отдадохме на културен обмен в местните барове. За първи път ми се случи и да си забравя ключовете в друг континент, след като се прибрах с по-ранния ферибот, но затова мога да виня само себе си. Впрочем на такива обмени или фестивали почти не се спи, от съня нито има спомени, пък и можеш после да си го наваксаш. Честно казано, в момента си гледам програмата на проекта, за да успея да подредя мислите си кое беше първо и кое последно, защото дните там се сливат в едно общо. Почти не сме спали от ентусиазъм и възторг, радвайки се на удоволствието да общуваме с толкова страхотни хора от другия край на Европата. [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Троянски кон"][/caption] Петия ден, 25 ноември, прекарахме повече в рисуване и арт дейност. Както винаги, енерджайзърите ни събуждаха и даваха нови сили. Вечерта вече беше ред на втора група от две държави да представят своите културни вечери. Това бяха Франция и Унгария. Впечатленията ми са толкова много, че едва ли мога да ги споделя тук, но със сигурност вкуса на Токайското вино (TOKAY WINE) все още тръпне по небцето ми. За моя радост вчера открих полу-сладко внос от Унгария в METRO. Да живее междукултурния обмен и вноса на качествени вина от Унгария! Както обикновено, вечерта се сля в ден и продължи със закуска. На шестия ден бе нашата визита в древния град Троя. Ако сте гледали филма, в общи линии няма нищо общо с реалната история. Ахил беше с нас и ни разказа какво е станало. След историческата разходка из древния град отново се вляхме в нощния живот на Чанакале и посетихме кафе, в което пушихме наргиле и пихме чай, наслаждавайки се на възможността да се срещнем и запознаем. В същата вечер бе и последната от т.нар. културни вечери, следващата щеше да е по-некултурна със завършващо парти. В тази вечер се представиха блестящо Германия и Австрия. Емоциите по време на проекта бяха толкова силни, че едва ли помня нещо в детайли. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Участниците в Peace camp 2010"][/caption]

В последния ден, в който щяхме всички за последно да сме заедно на това историческо и красиво място се усещаше тъгата в очите на всички, че всичко това свършва. Разбира се, подобно нещо не може да продължи вечно, всички имаме реален живот някъде там отвъд тази магия, в която се намирахме, но не ни се искаше да спира чудото. За тези седем дни се вдъхнових толкова, че да напиша книга в няколко тома. Имаше толкова много хубави моменти и мигове, че ми е трудно да си ги спомня всичките. Както вече споменах, всичко се слива в едно, осъзнаваш колко ние, балканските народи, си приличаме, не само в начина на мислене, но и в обичаите и традициите, както и в ястията. Виждаш разликите и в по-западните народи, но това въобще не те дистанцира, а напротив, заедно проявявахме интерес в различията си в опита да се идентифицираме с тях и да ги запазим. Европейският съюз не се стреми да ни уеднакви и унифицира, а напротив, да ни обедини, но да си останем различни и уникални. Точно това се случи там, в една държава, която все още не е в обединението на Европа, но където живеят достойни европейци и за мен беше чест и удоволствие този проект да бъде част от моя живот. Проектите по „Младежта в действие“ имат идеална цел. Те представляват нещо като една седмица, в която си обгрижен и нямаш никакви тревоги, заобиколен си от нови невероятни приятели сякаш събирани с кастинг от най-готините европейци. Това е една седмица, в която живяхме на макс, забавлявахме се, творихме и се наслаждавахме. Една седмица, в която бяхме обединени в различията си и откривахме колко си приличаме и колко добре можем да се разбираме. Това нещо не е било възможно за моите родители и техните, така че се чувствам изключително щастлив и горд, че днешните времена ми позволяват това. Благодаря на програмата, позволяваща това да е реалност. Благодаря на организациите като IYAC и AYA и други, които работят за това да стимулира междукултурния диалог между младежи от различни държави. Аз се чувствам с много по-обогатен мироглед след всичко това, до което се докоснах на този международен обмен и създадох много нови приятелства, които за мен са си цяло богатство.

Автор: Миглен Евлогиев Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="380"]– на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"    map_content="global" map_cat="380" auto_info_open="false"    marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="380"]