/КРОСС/ Петъчната парламентарна буря още не е отминала. Но едва започнала, тя доведе някои анализатори до извода, че премиерът Борисов е удържал крупна победа. Ние понякога така мислим по инерция и си казваме, че няма начин да настъпи политически скандал и Борисов да не излезе победител. В случая бързо направеното заключение гласеше, че той едновременно е показал на реформаторите, че не са му алтернатива, и на социалистите, че не те, а той ще решава кога да заседава Народното събрание. "Бързо" и "прибързано" обаче май съвпадат. Нека вместо традиционно размахания байрак на победата погледнем към сведените надолу знамена на загубата. РБ без съмнение е ударен мощно. На спешното заседание на кабинета се върнахме към един жанр, поизчерпал популярността си след епохата на сталинизма - самокритиката. Думите на министър Ненчев, преведени на оня изчезнал език, навярно биха звучали така: "Безпощадните думи на другаря Борисов ми позволиха да осъзная колко съм се отклонил от правилната линия и как с действията си, без да го искам, съм помагал на класовия враг". Но дори да преценим превода за преувеличен, остава впечатлението, че на министрите реформатори брутално е припомнено кой е шефът, а контролът е възстановен