/КРОСС/ Когато става дума за Втората световна война, поствоенният свят винаги се е озадачавал как германците тогава не са разбирали военните престъпления на нацисткия режим, концлагерите, странните екстремни решения на Хитлер и пр. Всички ние се питаме защо толкова много обикновени хора, замесени в тези решения, свързани с огромен брой човешки смърти, не са осъзнавали, че това са престъпления. Има различни обяснения, едно от най-популярните е на Хана Аренд, но всеки може да изведе свои щрихи за политическия феномен „пълно доверие на абсолютната власт". Когато става дума пък за комунизма, нашите дъщери и синове винаги скачат и казват: „Ама вие защо мълчахте, защо не се съпротивлявахте!". Тогава родителите отговарят: „Абе всичко знаехме, ама режимът беше такъв, че нищо не можеш да кажеш, ще те уволнят, ще те затворят, ще гладуваш и т.н.". Днес е много трудно да се каже колко хора са осъзнавали наистина какво точно става и колко са били просто вплетени в естествената среда на системата, без да осъзнават нейната античовечност. Това е обичайната сила на симбиозата власт-човек. Хората живеят в общество, което трябва да бъде управлявано и дори да не се доверяват напълно на властта или пък да я критикуват, те я приемат като част от изначалния човешки ред. С властта обаче, особено когато е абсолютна (затова подчертах нацизма и комунизма), винаги се злоупотребява