Цял месец казвам "утре" и всеки път като го кажа, не просто мога, но и силно искам наистина да съм готова с каквото трябва на следващия ден. Само дето не ми се получава. Мисля, че от поне година насам се разпадам, но се опитвам да не се давам – усещането е като опит за галоп в гъста меласа. Работата ми е такава, че – освен задължителни знания, евентуални дарби, постоянно учене и многочасови административни усилия в направления, които никой не подозира – за да направя нещо смислено, ми трябва и...