Докато бившият пожарникар успокояваше нацията, че в България "демокрацията се е развила над нормалното" и нему е дадено да я озапти с повечко полицейщина, големите западни медии констатираха, че се случва нещо лошо за техните "недоразвити" демокрации.
Стана ясно, че американското правосъдие е издало покана за принудително изпълнение на услугата за кратки съобщения Twitter, с която се искат всички трафични и лични данни на няколко свързани с Wikileaks лица, включително адреси, телефони, номера на банкови сметки и карти.
От тях само двама са американци, останалите трима са известният австралийски гражданин Джулиън Асанж, холандски гражданин и исландската депутатка Бригита Йонсдотир.
Именно Бригита Йонсдотир съобщи, че е предупредена от Twitter за получената заповед/покана, която в англосаксонското право се нарича с латинския термин subpoena. "Дали си дават сметка, че съм исландски депутат" попита тя в краткото съобщение от миналата нощ, което обиколи света за секунди.
Веднага възникна въпросът кои други американски компании са получили подобен документ и как са реагирали. В момента, в който пиша този текст отговор няма. Twitter поне има ясна политика за защита на личните данни на потребителите си: уведомил е потърпевшите и им е дал 10 дни да оспорят заповедта по съдебен път. За другите, за Facebook и Google не е ясно.
Освен набиращият скорост дипломатически скандал, светът започна да си дава сметка, че нещо не е наред с темелите на американската демокрация. Не точно Първата поправка, не точно свещената неприкосновеност на личния живот, но усещането е като в романа на Джоузеф Хелър "Нещо се случи".
Нещо се счупи! Нещо, което може да доведе до летален изход за цифровата ни свобода каквато я познаваме и да ни накара да я пресъздадем в други форми, които не зависят от централизирани услуги под юрисдикцията на държави, които вместо да се борят с "Оста на злото", започват да прилагат нейните методи. С други думи - да минем в нелегалност.
За мен лично някои събития в забутаната ни европровинция придобиват нов смисъл. Например, прегръдките на американския посланик Уорлик с агента на ДС Петко Арнаудов, които наблюдавах това лято и които ме озадачиха, вече имат някакво логично обяснение. Фактът, че Уорлик омаловажи скандала с разперените, доста кални уши на Цветанов и Борисов, и де факто ги подкрепи в налагането на незаконна и противоконституционна милиционерщина също не изглежда вече като изолиран инцидент.
Притисната икономически между сатрапиите на Китай и Русия и политически от изгубилата реперите си Америка, последният остров на ценностите на свободата остава Европа.
Падне ли и този бастион, триумвиратът на сатрапиите Океания, Евразия и Изтазия е на една ръка разстояние.