На Ангел Каралийчев Конници, конници, конници, кървави конници, моя родино и пламнало родно небе, де е народа и де е земята бунтовница, де сме, о мое печално и равно поле! Там изгоряха селата и пеят бесилките, вятъра стене над пустите ниви сега, конници идат и плаче земята родилката, сякаш че плаче и пее, и иде смъртта. Тъмното копие, литнало там във просторите, свети под слънцето днеска оплискано в кръв, греят на свода огромни, червени прозорците, сякаш очите на божия, алена стръв. Конници, конници - братя над бездни надвесени, моя родино и пламнало родно небе, вятъра иде и страшно е, майко, и весело, пей и умира просторното равно поле!   „Пролетен вятър", 1925 „Пролетен вятър", 1925