"Какво мислите за Бетховен", е един от интригантските и по американски самонадеяни въпроси към четиримата от Бийтълс, когато кацат на летище "Кенеди" за първото им турне в САЩ преди повече от петдесет години. Номерът обаче не минава. "Обичам го", възкликва уж непринудено Ринго Стар, прави многозначителна пауза, за да подчертае прозрачността на питането, и изстрелва с типичен английски хумор: "Особено стихотворенията му".

По същия начин трябва да отговорим на бомбастичното твърдение на бившия правосъден министър Христо Иванов, че изборите щели да бъдат изтъргувани срещу нов състав на Висшия съдебен съвет. Но няма да го поздравим, че е тръгнал срещу вятърни мелници, нито ще го предупредим за овчето стадо и неминуемата разпра с овчаря...

Няма как, дори с ирония, да го сравним с героя на Сервантес. Няма романтика - има пресметнати бъдещи индулгенции в търсене на подкрепа за реванш. Които обаче няма кой да му даде. Защото Иванов не оправда доверието - нито на тези, върху чиито рамене се възкачи до заветния пост, нито на другите, които го назначиха и които предаде зад гърба им, като, вместо да се заеме с реформите, предпочете да доносничи срещу тях в Брюксел. А след като го разкриха и отстраниха, лъсна, че и за реформите блъфирал и не е оставил нищо, от което да се вижда, че е направил някакво усилия в посока на промените.

Затова е най-добре да си седи при скелетите в гардероба.