Горанов коментира и увеличението на минималната работната заплата от началото на 2017 г., както и настояването на работодателските организации за нов мехавизъм за формирането й. Министърът обясни, че още в 2014 г. е заложено увеличение на минималната работна заплата за три години напред и ако работодателите са смятали, че темповете на нарастване са много бързи, е трябвало да поставят въпроса още тогава. Според него е късно през август, малко преди финала на бюджетната процедура да се опставя въпрос за основен параметър на макрорамката.
„Когато работодатели и синдикати постигнат споразумение за начина, по който да се формира минималната работна заплата и другите нормативно определени възнаграждения, тогава ние можем да приемем това, около което те са се обединили”, коментира още министърът. Според него заложеното нарастване няма да окаже сериозен натиск върху пазара на труда.
„Върху пазара на труда в момента оказва натиск липсата на квалифицирана работна ръка, в този смисъл трябва да започнем да мислим за доходите. Ако не създадем условия доходите да нарастват изпреварващо, рискуваме качеството на работната сила да се влошава постоянно”, допълни министърът.

