Норвежки проект предвижда запазване на старите български сортове зеленчуци. Институтът в Садово е в сътрудничество с Института по горите и ландшафта към Министерството на храните и селското стопанство на Норвегия и норвежкия Генетичен център, с цел консервация на наследени стари семена чрез активна култивация. За това разказва Пенка Стефанова от каварненското село Вранино, която се е заела със запазването на изчезващия сорт шабленска камба. Камбата, която расте тук, е уникална и по форма, и на вкус. Тя е изцяло гладка, без нарезите, характерни за разновидностите, виреещи на другите места в България. Месото е дебело, със съвсем изчезващи лeко семки. Заради многото слънце, което събира по време на растежа си, има добре изразени вкусови качества - захарност и аромат. Местните я приготвят както на туршии, така и пълнена с карфиол, морков, със сирене, месо или яйца.

 

„Не се прави селекция на шабленската камба, не се произвеждат семена. Преди 20 години една камба тежеше до 220 - 250 грама, сега е едва 70 - 80 г, като копчета. Сортът се разпада и унищожава”, обяснява Пенка. Тя съдейства на норвежкия проект и е заделила 10 декара от стопанството, които е засяла с изчезващата капия. Хибридът е добър, добивът - също, но нито плътността, нито вкусът на камбата е както трябва и ако не се обърне внимание, до 2 - 3 години сортът ще изчезне, предупреждава Стефанова.

 

Според нея на изчезване е и куртовската капия. България беше известна в цял свят нея, която се отличава с висока плътност. Унгария я взе от нас и сега там имат много високи добиви. Пред заличаване е и софийската капия. Бабините сортове, които са предавани от поколения, също са на изчезване, защото все повече намаляват зеленчукопроизводителите у нас, твърди Стефанова и посочва като една от причините бюрокрацията у нас. Половин ден минава в регистриране на трудови договори, подписи и разни инструктажи.