Секундите минават сякаш са ташак на порно актьор. Движейки се на забавен кадър. Плис-пляс. Пляс-пляс-пляс.
Познато, нали?
Битието определено от житието има все пак тази способност да се отдели при достатъчно количество. Количество, което го кара качествено да замине отвъд.
Познато, нали?
Граници – няма. Колкото успееш да изкараш – толкова. Всяка секунда е цял живот, всяка минута е цял свят, а един час е безкрайна вселена от случки, мисли и съществуване.
Тъжното става весело, веселото става хубаво, хубавото става грозно, грозното става красиво, красивото става разбираемо…
Всяка секунда е малко камъче, с което строиш огромен замък. Замъкът се променя и става крепост, става село, става град, става държава, става космически кораб .
Препускаш през глава – и стоиш на едно място. Отделяш и биваш отделян.
Мислиш и биваш премислен.
Пееш и биваш изпят. Сълзата се отделя от окото, но и окото се отделя от сълзата, която винаги е била там.
Нощта става ден, деня става нощ, лятото става зима, зимата става есен, есента става пролет, пролетта е продължения на зимата. А тя… става есен.
Въртиш се в идеален кръг, който все пак е спирала, която изглежда като окръжност. Всичко зависи от всичко и нищо не зависи от нищо.
Секундите минават сякаш са ташак на порно актьор. Движейки се на забавен кадър. Плис-пляс. Пляс-пляс-пляс
От ташака излиза заявка за живот, която среща разбиране и се случва живот, който започва битие определено от житието, което има все пак тази способност да се отдели при достатъчно количество. Количество, което го кара качествено да замине отвъд.
И така.
До безкрай.