"Никога няма да забравя, когато видяхме тези контури за пръв път. Останахме приковани към прашната пътека и осиновени от осанката Му. Не знаехме какво да правим с прилива на всичките чупливи чувства. Стъкленият глобус на утаените ни безлични и битови светове се преобърна и внезапно започнахме да стъпваме по звездите, трепкащите светилници на южна Патагония. Пунктуацията на сеизмичната и поезия. И нищо друго нямаше смисъл. Само достойнството на Титаните, които доминираха хоризонта и мълчаха...