Толкова съм бесен, че не ми се пише. Абе, почти не ми се говори.
Историята се повтаря, и бих казал - всеки път като фарс, ако не бяхме толкова трагично вътре в нея. Все същата топла, изветряла "Леденика" в отдавна отворена пластмасова бутилка.
Хората, които държат реформите да спрат/да не започнат, имат изпитан начин да подменят дневния ред.
Хората, които не могат да се справят със стопанската криза, със скапването на здравеопазването, с наказващата труда социална система, в крайна сметка - с бедността, са винаги готови да водят ченгеджийски разговори.
С хора, които не правят разлика между "печалба" и "далавера" не може да се говори. Както писах миналата седмица,
От едната страна стоят червените ченгета около Румен Петков и техният политически слугинаж около лоялния гражданин Петров. От другата -"десните" ченгета от ГЕРБ. Между тях има нещо твърде общо - доказаната неспособност да проведат разумна стопанска политика, да осигурят заетост, да дадат въздух на дребните й средните -предприемачи. Изглежда, че провалът на БСП и ГЕРБ да дадат свобода за развитие на бизнеса не е случаен. Той се дължи на желанието за цялостен политически и административен контрол, което прозира в безпричинното подслушване.
... Тази седмица нещата изглеждат по-зле.
Според шаблонния "култов" цитат, цакат ни с топла бира.
Изборът е изобщо да се откажем от идеята за бира в пластмаса, ама за това - по-късно. .